namaleno rabotno vreme-1

Видове работно време

 

Предлагам Ви в началото да разгледаме видовете работно време и да се запознаем с определението за него.

Според продължителността на работния ден:

  • нормална продължителност на работното време;
  • намалено работно време;
  • непълно работно време;
  • удължено работно време;
  • работно време с променливи граници.

Според разположението му през денонощието

  • дневно работно време;
  • нощен труд;
  • работа на смени.

Според спазване на максималните размери на работно време, установени с КТ:

  • нормална продължителност на работното време;
  • извънреден труд.

Според спецификата на изчисляване на работното време:

  • подневно изчисляване на работното време;
  • сумирано изчисляване на работното време.

Определение за работно време

Понятието „работно време“ означава времето, установено със закон, друг нормативен акт, с колективен трудов договор или индивидуален трудов договор, през което работникът или служителят е длъжен да бъде на разположение на работодателя на територията на предприятието или в друго определено от него място. През това време работникът или служителят осъществява различни видове работа и изпълнява задължения съобразно професията, специалността и квалификацията си в съответствие с клаузите на индивидуалния трудов договор, правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и колективния трудов договор. Работодателят е длъжен да осигурява своевременно необходимите условия за изпълнение на трудовите задължения

Работното време е един от измерителите на всеки вид труд и представлява период от време, през който се реализира трудова дейност. То е присъща мярка за редица права и задължения на работника или служителя, които са пряко или косвено свързани с количеството положен труд.

Българското трудово законодателство урежда разнообразни форми на работно време с цел осигуряване на по-гъвкави възможности за осигуряване на заетост, както и с максимално използване на възможностите за полагане на труд по няколко трудови договора.

С т. 11 към допълнителните разпоредби на §1 от КТ, е определено, че „работно време“ е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.

Всеки работодател има изключителното право да определя организацията на работното време в предприятието (организацията, фирмата, учреждението и т.н.), като ползва различните форми на организация, разпределение и отчитане на работното време.

Това изключително право, дадено от закона, следва да се ползва, като се спазват изискванията, свързани с правата на работниците и служителите на почивки през работния ден, почивки при редуване на смените, междудневни и седмични почивки, осигуряване на възможност за хранене, осигуряване на физиологични режими на труд и почивка и т.н.

Намалено работно време

 

В тази публикация ще разгледаме в детайли – намаленото работно време.

📑 Още в самото начало, бих искала да отбележа, че не бива да бъркате намаленото работно време с непълното работно време!

Чл. 137 от Кодекса на труда, регламентира за кои хора се установява намаленото работно време. Преглагам Ви да надникнем в 📚 Кодекса на труда:

Чл. 137. (1) (Предишен текст на чл. 137 – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Намалено работно време се установява за:

  1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) работници и служители, които извършват работа при специфични условия и рисковете за живота и здравето им не могат да бъдат отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за тяхното здраве;
  2. (изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г.) работници или служители, ненавършили 18 години.

(2) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Видовете работи, за които се установява намалено работно време, се определят с наредба на Министерския съвет.

📑 Тези работи са регламентирани в „Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. (НОВРУНРВ)“

Какво е необходимо, за да придобият правото работниците и служителите да работят на това работно време, можем да видим в алинея 3 на чл. 137 от КТ, а именно:

(3) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) Право на намалено работно време по ал. 1, т. 1 имат работниците и служителите, които работят в съответните условия не по-малко от половината от законоустановеното работно време.

Друго важно уточнение, което е необходимо да направим, е че когато се преминава от редовно работно време към намалено работно време – трудовото възнаграждение на работника/служителя не се променя:

Чл. 137 (4) (Нова – ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 83 от 2005 г.) При намаляването на работното време по ал. 1 и 2 не се намаляват трудовото възнаграждение и другите права на работника или служителя по трудовото правоотношение.

📑Изключително важно, е да знаете, че намаленото работно време има законоустановена продължителност. Продължителността на работния ден за работници и служители, които работят на намалено работно време, е 6 или 7 часа. Отделно от това, моля да обърнете внимание, че това е пълно работно време.

Предлагам Ви да се запознаете в детайли с „Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време“, която е приета на основание чл. 137, ал. 2 от Кодекса на труда.

Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време

Приложение № 1 към чл. 1 на ПМС № 267 от 12.12.2005 г., обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., изм. и доп., бр. 68 от 22.08.2006 г., изм., бр. 10 от 6.02.2009 г., бр. 67 от 21.08.2009 г.

Чл. 1. С наредбата се определят видовете работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки, но намаляването на продължителността на работното време води до ограничаване на рисковете за здравето на работниците и служителите.

Чл. 2. Право на 6-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи във:

  1. звената по анатомия, патологоанатомия и съдебна медицина, секционни зали и морги – само за пряко заетите;
  2. лабораториите по хистология, хистохимия и цитохимия, когато работят с човешки трупен материал.

Чл. 3. Право на 7-часов работен ден имат работниците и служителите, които извършват работи:

  1. в производство, разфасовка, формулация и употреба на препарати за растителна защита и биоциди, дезинфектори, дератизатори и дезинсектори – само за пряко заетите;
  2. като галванотехници, галванопластици, термисти и закалчици, обслужващи кадмиеви, хромови, цинкови, цианови и оловни вани;
  3. с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни;
  4. (изм. – ДВ, бр. 68 от 2006 г.) с биологични агенти в клинични лаборатории; лаборатории по микробиология, вирусология, паразитология; центрове, отделения и сектори за трансфузионна хематология и диализни центрове, отделения и сектори; лечебни и здравни заведения, в които се обслужват болни от заразни и паразитни болести, включително туберкулоза, както и с животни, експериментално заразени с биологични агенти;
  5. в лечебни заведения като лекари, които оперират, анестезиолози, акушерки, операционни и анестезиологични сестри – в дните, когато извършват операции, както и санитарите в операционни зали;
  6. (в сила от 1.01.2007 г. – ДВ, бр. 68 от 2006 г.) в центрове за спешна медицинска помощ и звената на лечебни заведения, които извършват спешна медицинска помощ;
  7. с медицински генератори за високочестотна терапия с мощност 200 W, като специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, с парафин, като рехабилитатори, масажисти и кинезитерапевти;
  8. в производството и изпитването на серуми и ваксини – само за пряко заетите;
  9. в среда на йонизиращи лъчения;
  10. при които са изложени на експозиция на канцерогени или мутагени, на органични разтворители или на тежки метали над установените норми;
  11. под земята в подземни силикозоопасни: рудници, минни обекти, геологопроучвателни обекти и обекти на тунелно и минно строителство – само за пряко заетите;
  12. под земята в подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ – само за пряко заетите;
  13. под водата като водолази и работещи в кесони;
  14. в затворени пространства (затворени съдове);
  15. в производството и леенето на чугун, стомана, феросплави, цветни метали и техните сплави – само за пряко заетите;
  16. в производството на кокс и металургични огнеупори – само за пряко заетите;
  17. (доп. – ДВ, бр. 68 от 2006 г.) в преработката на концентрати и агломерати от руда и шлаки – само за пряко заетите;
  18. в производството на оловни акумулатори – само за пряко заетите;
  19. с олово – заливане на лагери и запояване;
  20. в производства и инсталации, в които се отделя силикозоопасен, минерален или въглищен прах – само за пряко заетите;
  21. в производството на мергелна и стъклена вата и воалит – само за пряко заетите;
  22. с азбест и азбестосъдържащи материали – само за пряко заетите;
  23. в цеховете за производство на карбид – само за пряко заетите;
  24. в производството и изпитването на взривни вещества и боеприпаси – само за пряко заетите;
  25. в подземни канализационни системи – само за пряко заетите;
  26. в камери за дълбоко замразяване – само за пряко заетите;
  27. в екарисажи.

Чл. 4. Право на намалено работно време имат работници и служители за дните, в които извършват определените в чл. 2 и 3 работи за не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време.

Чл. 4а. (Нов – ДВ, бр. 68 от 2006 г.) Право на 7-часов работен ден имат работници и служители с пълна загуба на зрение независимо от вида на извършваната работа.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г. ) Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.

Чл. 6. Продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи намалено работно време, е равна на дневната, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда.

Чл. 7. При въвеждане на намалено работно време по чл. 137, ал. 2 от Кодекса на труда на работниците и служителите се запазва определеното им месечно трудово възнаграждение и другите права по трудовото и осигурителното законодателство.

📑 Каква е процедурата, по определяне на длъжностите с намалено работно време, или когато има спорни моменти?

Намаленото работно време не се установява от държавен орган. Предоставено е правото на работодателя да определя работниците и служителите, които имат право на намалено работно време в неговото предприятие, в отделно звено или друга структурна единица.

Чл. 5 от Наредбата, много ясно указва начина, по който се извършва определянето на длъжностите, а именно

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 10 от 2009 г., бр. 67 от 2009 г. ) Работниците и служителите, които имат право на намалено работно време по наредбата, се определят с писмена заповед на работодателя след предварителни консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, със службата по трудова медицина и с комитета/групата по условия на труд и в съответствие с оценката на риска.

Допълнение: чл. 7, ал. 2 от Кодекса на труда, гласи:

Работниците и служителите могат на общо събрание да избират свои представители, които да представляват техните общи интереси по въпросите на трудовите и осигурителните отношения пред работодателя им или пред държавните органи. Представителите се избират с мнозинство повече от две трети от членовете на общото събрание.

След консултацията (може да не е еднократна, а да се проведат няколко), се издава заповед с която се определят длъжностите, които ще бъдат на намалено работно време. Определянето на длъжностите, трябва да бъде в съответствие с оценката на риска.

Заповедта може да се изменя на по-късен етап, но задължително трябва да се спази реда на консултацията. В противен случай Работодателят ще помесе административно-наказателна отговорност.

📑Нощен труд на работещите при намалено работно време

Когато работниците и служителите с намалено работно време, полагат нощен труд (сумирано изчисление на работното време) неговата продължителност не може да бъде по-дълга от дневната продължителност на работното им време и не повече от установената в Кодекса на труда нормална продължителност на работното време през нощта, т.е. 7 часа при 5 дневна работна седмица. Тук, няма коефициентът за обръщане на нощен към дневен труд.

📑Трудов и осигурителен стаж

Работата при намалено работно време, се зачита за пълен трудов стаж.

Работниците и служителите, които работят на намалено работно време, се ползват от всички права, както при 8-часова продължителност на работното време. Това са правата на платен и неплатен отпуск, обезщетения и  др.

Препоръка: Когато сключвате трудов договор за допълнителен труд с работник или служител, е много важно да знаете какъв е характерът на работа по основния му трудов договор.

Надявам се, че публикацията ви е била полезна!

В случай, че имате нужда от ТРЗ обучение по конкретни теми, бихте могли да се свържете с мен.

Галина Кацарска

☎️ +359 884 77 66 56

📧 galinakatsarska@gmail.com

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *