Printsipi na obuchenieto-1

Известно е, че за да може чутото или прочетеното да остане в паметта, съзнанието на човек трябва да се потопи в подходящо за възприемане състояние.

За да запомним обаче, информацията, която предстои да изучим, тя трябва да бъде пречупена и усвоена през собственото ни мислене.

Предлагам ви да разгледаме следните 3 примера:

Пътувате с автобус и чувате как един от пътниците в него разказва на друг как да стигне до търсения от него магазин. Каква е вероятността да запомните пътя? Почти никаква, нали?

Нека да променим малко условията: представете си, че той обяснява на вас как да стигнете до въпросния магазин, но вие нямате намерение да ходите, а го слушате само от вежливост. Дали ще запомните всичко? Едва ли?

Трети вариант – вие задължително трябва да отидете до магазина и то колкото е възможно по-бързо. Предполагам, че ще се съгласите, че не само ще слушате човека, който ви описва пътя до там, но ще го слушате внимателно и съзнанието ви ще поема цялата информация, ще попитате дали сте разбрали правилно, ще го накарате да ви нарисува как да стигнете до там. Много е вероятно дори да му поискате телефона, за да му се обадите, в случай, че сте пропуснали нещо или сте се загубили.

Теория на запомнянето

 

Има много изследвания за това как действа паметта и по какъв начин се случва усвояването, обработването и запомнянето на получената информация.

Теорията на запомнянето може да бъде представена съвсем схематично по следния начин: когато просто слушаме или четем, ние усвояваме приблизително една четвърт от това, което ни се казва. И ще запомним даже тази скромна една четвърт, само ако сме пределно внимателни и си водим бележки.

Най-вероятно тук се питате защо се случва така и как бихме могли да запомним останалите три четвърти?

Всъщност всички ние „говорим на различни езици“, дори да използваме за общуване помежду си родния ни език. И това съвсем не е метафора. Всеки човек има свой жизнен опит, запас от думи, убеждения, начини на поднасяне и възприемане на информация. Всеки един от нас разбира различно значението на едни и същи думи.

Ще дам няколко примера, които да илюстрират какво искам да кажа: дълг, любов, съзнание, разум. Сигурни ли сте, че за мен те значат същото, каквото и за вас?

Дори да знаем точно определението им, дадено в тълковния речник, емоциите, които влага в тези думи всеки от нас, най-вероятно ще се различават. А емоциите са не по-малко важни, защото те са средата, в която се предава информацията.

Затова, за да получите знания, е необходимо да задавате въпроси, да уточнявате дали сте разбрали правилно написаното или казаното.

Нека да допуснем, че сте прочели всичко много внимателно, че сте анализирали, задавали сте въпроси и дори сте получили отговорите на тези въпроси. Какво още? Оказва се, че можем да научим още поне една трета, ако започнем да разсъждаваме над прочетеното и да правим връзки, пречупвайки информацията през собственото си разбиране, правейки я по-лична, по-практична, по-използваема, и разбира се приложима за самите нас.

Опитайте се, докато четете, да си спомните случки от вашия живот, които потвърждават казаното, или съответно прочетеното. Представете си как бихте постъпили сега, въоръжени с това ново знание и какво би се променило. И разбира се, старайте се да прилагате този нов опит в ежедневието си.

Това вече дава три четвърти от знанието. Остава само една четвърт и сигурно вече се досещате, как да я усвоите. Да, точно така – трябва да я споделите с някого, да му я обясните. Защото, когато го правите, умът влиза точно в онова състояние, за което говорихме преди малко: той си присвоява, пречупва тази информация, започва да я смята за своя и моментално открива много бели петна. Това показва, че не сте разбрали всичко до край!

Printsipi na obuchenieto-1

Обърнете внимание, че в реалния живот процесът на познанието често се движи в обратна посока – човек започва да слуша (1) и още преди да е усвоил информацията, бърза да разкаже за това на някой (4). Понякога в процеса на предаване на знанието той се замисля (3) и започва да задава въпроси (2).

Навикът от сърфирането в интернет, прескачането от сайт на сайт, прехвърлянето на каналите на телевизора с дистанционното само за да убиете времето, докато мислите за нещо друго, води до това, че много хора вече просто не умеят да се концентрират.

Неумението да се съсредоточаваме е една от болестите на съвременното общество. Умът не може да се съсредоточава едновременно върху няколко обекта и способността на човека да изпълнява много задачи показва, че той просто превключва от една тема на друга. Както разбирате, в този случай дълбочината едва ли ще е кой знае колко голяма.

В края, ще си позволя да ви дам една препоръка:

 

Всеки път, когато вземете решение да научите нещо ново, може да си зададете следните въпроси:

– Каква е целта ми?

– Защо смятам, че имам нужда от тези нови знания или умения?

– Какво бих искал/а да разбера?

– Какво не ми достига в живота и какво още си заслужава да внеса в него?

Аудио запис:

Printsipi na obuchenieto

Надявам се, че статията ви е била полезна. Може да я споделите с приятели😊

 

За мен ще бъде изключително удоволствие да се присъедините към Facebook групата ми.

Галина Кацарска

📧 galinakatsarska@gmail.com

HRBulgaria@hrconsultant.bg

☎️ +359 884 77 66 57

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *