I.Основни характеристики на гражданския договор
Гражданският договор е регламентиран в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и Търговския закон (ТЗ).
В трудовото право се нарича договор за възлагане.
Сключването на този вид договор се осъществява между две страни наречени възложител и изпълнител. Този вид договор се сключва най-често за извършване определена работа или предоставяне на определена услуга, която възложителят възлага, а изпълнителят се съгласява да изпълни при конкретни договорени условия.
Гражданските договори според ЗЗД (Закона за задълженията и договорите) и ТЗ (Търговския закон) биват няколко вида:
– договор за поръчка;
– договор за изработка;
– комисионен договор;
– договор с търговски пълномощник;
– договор с търговски управител.
Задължителните реквизити при сключване на граждански договор, са следните:
– вид на услугата, която трябва да се извърши;
– срок за нейното изпълнение;
– права и задължения на Възложител и Изпълнител;
– размер и срок на изплащане на съответното възнаграждение.
II. Основни характеристики на трудовия договор
Какво представлява трудовият договор?
Трудовият договор е съглашение между две страни, които встъпват по между си в отношения с цел да реализират свои потребности. Конкретната причина да се свържат тези две страни, е – работната сила.
Работната сила, са всички притежавани от нас хората – интелектуални и умствени способности, както и всички физически ни способности.
Запомнете, че никога не продаваме цялата си работна сила. Сключваме трудов договор за конкретен характер на работа, и биваме назначавани на конкретна длъжност.
Обърнете внимание, че в трудовия договор задължително трябва да бъде вписан харатерът на работа!
Двете страни, които стъпват в Трудово правоотношение са работникът и работодателя.
III. Различия между граждански и трудов договор
трудовите и гражданските договори са регламентирани в различни закони: трудовият договор в Кодекса на труда, а Гражданският в ЗЗД и ТЗ;
правата и задълженията по трудов договор, който е сключен с определено лице, не могат да бъдат прехвърляни на трети лица, докато при гражданският договор това е възможно съгласно чл. 283 от ЗЗД;
сключването, изменението и прекратяването на трудовият договор се обявява в определени срокове в Националната агенция по приходите, докато гражданският не подлежи на регистрация;
в по-често срещания случай, гражданските договори се сключват писмено, въпреки, че законът не поставя изрично изискване за писмена форма. Трудовият договор се сключва задължително в писмена форма.
гражданският договор е обвързан с определен срок за извършване на определена работа или услуга, докато трудовият договор може да бъде безсрочен;
при трудовия договор се определя задължително работно време и работно място, докато при гражданският не се определят, а единствено е от значение да се спази срокът за извършване на определената работа;
при трудовият договор има регулярни месечни плащания, докато при гражданският плащането е за извършване на определена работа за определен срок и ако има регулярни месечни плащания, при евентуална проверка от Инспекция по труда, могат да го счетат за прикрит трудов договор, което е обвързано с високи санкции;
при гражданският договор няма т. нар. „закрила“ от закона, както при трудовия обвързано със злополуки, майчинство, болничен и безработица;
изпълнителят по граждански договор няма право на платен годишен отпуск и болничен;
гражданският договор може да бъде, както възмезден, така и безвъзмезден, докато трудовият договор е задължително възмезден;
законът определя минимално възнаграждение за работещите по трудов договор (780 лв. от 01.01.2023 г.), докато при гражданският договор няма ограничения;
при гражданският договор не важат правилата за здравословни и безопасни условия на труд, както при трудовия;
гражданският договор не се счита за трудов стаж, а само за осигурителен;
изпълнителите по граждански договор са осигурени за по-малко рискове в сравнение с работещите по трудов договор;
при гражданският договор не се внасят осигуровки за трудова злополука, професионална болест, общо заболяване и майчинство, безработица и съответно изпълнителите по граждански договори нямат право на обезщетение от държавата на тези основания.
IV. Осигуряване по граждански договор и тяхното деклариране
Осигуровки по граждански договор за ДОО
Основата, върху която се определят дължимите осигуровки при граждански договор е осигурителният доход на лицето. Това е полученото възнаграждение по гражданския договор след намаляването му с разходите за дейността по ЗДДФЛ (25%).
При гражданските договори има нормативно признати разходи (сума, което не се облага с осигуровки и данък), които са в размер на 25% за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения съгласно чл. 29 ал. 1 т. 3 от ЗДДФЛ. След приспадането на нормативно признатите разходи, получената сума се нарича осигурителен доход, който се облага със задължителните осигуровки за сметка на изпълнителя. След приспадането на осигурителните вноски, получената сума се облага с 10% данък върху дохода, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.
*Ако лицето, което работи по граждански договор няма друго основание за осигуряване, осигурителни вноски са дължими само, когато възнаграждението е равно или надвишава минималната работна заплата.
*Когато лицето, което работи по граждански договор има друго основание за осигуряване, осигуровки се дължат върху размера на възнаграждението по гражданския договор, независимо дали то надвишава минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността.
*Осигуровки по граждански договор се дължат върху не повече от максималния осигурителен доход, който е определен със ЗБДОО – към 01.01.2023 г. е 3 400 лв.
Плащане на осигуровки по граждански договор за ДОО
Осигуровките за лицата по граждански договор се внасят от възложителят (осигурител) по сметка на съответната териториална дирекция на НАП, в срок до 25-то число на месеца следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Дължимостта на осигуровки при граждански договор е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението.
Невнасянето на осигурителните вноски за ДОО от осигурителя не лишава лицата по граждански договор от осигурителни права.
Осигуровки по граждански договор за ДЗПО
Лица, които са родени след 31 декември 1959 г. задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в Универсален пенсионен фонд (УПФ).
Осигурителният доход за УПФ съвпада с този за ДОО. Основание за това е разпоредбата на чл. 157, ал. 6 от КСО.
Чл. 157, ал. 6 от КСО: (Нова – ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 112 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7.
Плащане на осигуровки по граждански договор за УПФ:
Осигуровки по граждански договор за УПФ се плащат от възложителя (осигурител) в срокове за внасяне на вноските за ДОО по сметката за ДЗПО на съответната териториална дирекция на НАП. Това означава, че и за ДЗПО плащането на осигуровки е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението.
Лицата по граждански договори не подлежат на осигуряване в Професионален пенсионен фонд.
Здравни осигуровки при граждански договор
За лицата по граждански договор, които са задължително осигурени в НЗОК, се внасят здравни осигуровки.
За разлика от социалното осигуряване, здравното осигуряване на пенсионерите по граждански договор не е по тяхно желание, а е задължително. Това е така, защото в ЗЗО (Закон за здравното осигуряване) не е предвидена възможност да избират дали да се осигуряват, както е при социалното осигуряване.
Осигуровки по граждански договор за ЗО
Плащане на здравни осигуровки по граждански договор
Здравните осигуровки се внасят от възложителя (осигурител) по сметката на съответната териоториална дирекция на НАП за събиране на приходите за НЗОК в сток до 25-то число на месеца следващ месеца на изплащане на възнаграждението. Плащането на здравни осигуровки също е стриктно обвързано с изплащане на възнаграждението.
Деклариране на данни пред Национална агенция по приходите
Осигурителят е длъжен да подава ежемесечно данни за осигурените от него лица с декларация № 1 и да декларира общите суми на дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и здравни осигуровки с декларация образец № 6.
Декларация образец №1 се подава поотделно за всяко осигурено лице в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца следващ месеца на изплащане на възнаграждението по гражданския договор. За лицата по граждански договор декларация образец № 1 се подава с код вид осигурен „14“.
Декларация образец № 6 се подава едновременно с декларация образец №1.
Начинът за подаване на двете декларации е определен в Наредба № Х-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, възложителите/осигурители за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Данъкът се декларира на тримесечие с декларация по чл.55 от ЗДДФЛ в срок до края на месеца следващ съответното тримесечие от годината.
Изпълнителите по граждански договор са задължени да подават годишна данъчна декларация в срок до 30.04 следващата година. В годишната данъчна декларация се включват доходите от всички правоотношения на лицето през календарната година. За целта всеки работодател или възложител издава служебна бележка по чл.45 от ЗДДФЛ за съответните изплатени суми на лицето през календарната година.
Изтеглете: Проценти на осигуровките към 01.01.2023
Източник на файла: kik-info.com
Надявам се, че публикацията Ви е била полезна!
С уважение,
Галина Кацарска