Синдромът на самозванеца се отнася до усещането ни, че не сме толкова компетентни, колкото другите ни възприемат.
“Не съм достатъчно умен“, „Не съм достатъчно опитен“, „Не съм достатъчно креативен“, „Не съм достатъчно добър за тази работа“. Това са само някои от мислите, които преследват хората със синдрома на самозванеца.
Въпреки, че това определение обикновено се прилага тясно към интелигентността и постиженията, то има връзки с перфекционизма и социалния контекст.
С други думи, чувстваме се фалшиви. Вярваме, че сме успели само благодарение на късмета, а не поради нашия талант или квалификация. Сякаш всеки момент хората около нас ще разберат, че сме измамници. Все едно не принадлежим към мястото, на което сме, и сме стигнали там само благодарение на случайността.
Този синдром може да засегне всеки, независимо от неговия социален статус, произход, ниво на умения или степен на опит!
Характеристики на синдрома на самозванеца
Едни от най-често срещаните признаци на синдрома на самозванеца включват:
– съмнение в нас самите;
– невъзможност за реална оценка на нашата компетентност и умения;
– приписване на нашия успех на външни фактори;
– страх, че няма да оправдаем очакванията към нас и гласуваното ни доверие;
– саботиране на собствения ни успех;
– поставяне на много предизвикателни цели и чувство на разочарование, когато не успеем да ги постигнем.
При някои хора синдромът може да подхрани чувството за мотивация, това обикновено се случва под влиянието на постоянна тревожност. Хората започват да се подготвят много по-усилено от необходимото, за да се „уверят“, че никой няма разбере, че са измамници.
Попадаме в порочен кръг, в който смятаме, че единствената причина, поради която сме се справили с работната презентацията е, че сме били будни цяла нощ, репетирайки.
Проблемът е, че опитът да се справяме добре с нещата не променя нашите убеждения. Колкото повече постигаме, толкова повече се чувстваме като измамници. Не можем да допуснем, че причината да постигнем определен успех е опитът, който притежаваме.
Усещането за нас самите е толкова силно, че то не се променя, дори когато има доказателства за противното.
Чувствата ни водят до безпокойство. То се проявява в бездействие, забавяне и липса на доверие в процеса на вземане на решения. Склонни сме да не споделяме нашите чувства и да се борим с тях в мълчание.
📑 Идентифициране на синдрома на самозванеца
Бихме могли да си зададем следните въпроси:
– Агонизираме ли и за най-малките грешки или недостатъци в работата си?
– Отдаваме ли своя успех на късмета или външни фактори?
– Много ли сме чувствителни дори към градивна критика? Склонни ли сме да се чувствате смазани, възприемайки я като доказателство за нашата некомпетентност?
– Чувстваме ли, че е неизбежно ще бъдем разкрити като измамници?
– Омаловажаваме ли собствения си опит, дори в области, в които сте истински по-квалифицирани от другите?
– Отлагаме ли публикуването на статия в блога ни или част от съдържанието, защото то все още не е „достатъчно добро“?
– Склонни ли сме прекалено да анализираме нещата в нашия бизнес и изпитваме ли затруднения при вземането и придържането към решения?
– Прескачаме ли от една идея към друга, без никога да ги развиваме напълно?
– Вярваме ли, че другите „по-успешни“ предприемачи са по-умни и по-способни от нас.
Негативното мислене, неувереността в нас, както и самоботажът, които често характеризират синдрома на самозванеца, могат да имат ефект върху много области от живота ни.
📑 Причини за възникване на синдрома на самозванеца
Причините могат да бъдат различни:
– получили отзиви в ранна възраст, че не сме се справили в определени социални ситуации;
– произхождаме от семейство, което високо цени постиженията или имаме родители, които са се лутали в даването на обратна връзка към нас – от похвала към критичност.
– влизането ни в нова роля – приемането ни в университет, започването на нова работа и др.
Синдромът на самозванеца има силна тенденция да се разраства в предприемаческата общност. Въпреки, че измъчва работещите в корпоративния свят, стартирането и изграждането на онлайн бизнес може да усили неговите ефекти.
Твърди се, че в традиционната работна среда е много по-лесно да се намери външно потвърждение под формата на шеф, колеги, повишение или дори професионални и образователни обозначения. Но в онлайн света, маската на анонимността привидно прави много по-трудно намирането на уважавано приемане и насърчение.
📑 Видове синдром на самозванеца
Идентифицирани са няколко различни вида синдром на самозванеца:
Перфекционистът: Перфекционистите никога не са доволни и винаги чувстват, че работата им може да бъде по-добра. Вместо да се съсредоточават върху силните си страни, те са склонни да се фиксират върху всякакви недостатъци или грешки. Това често води до голяма тревожност.
Експертът: Тези хора винаги се опитват да научат повече и никога не са доволни от нивото, което са достигнали. Въпреки, че често са висококвалифицирани, те подценяват собствения си опит.
Естественият гений: Поставят си прекалено високи цели и след това се чувстват смазани, когато не успеят от първия си опит.
Солистът : Тези хора са индивидуалисти и предпочитат да работят сами. Самооценката често произтича от тяхната производителност, така че те често отхвърлят предложенията за помощ. Те са склонни да възприемат молбата за съдействие от тяхна страна като знак за слабост или некомпетентност.
Справяне със синдрома на самозванеца
За да преодолеем синдрома, трябва да започнем да си зададем някои трудни въпроси. Те могат да бъдат:
– „Какви основни вярвания имам за себе си?“
– „Вярвам ли, че съм достоен за любов такъв, какъвто съм?“
– „Трябва ли да съм идеален, за да получа одобрението на другите?“
📑 Необходимо е, да се изправим срещу някои от тези дълбоко вкоренени вярвания, които поддържаме за себе си. Това може да е трудно, защото може дори да не осъзнаваме, че ги притежаваме, но ето някои техники, които можем да използваме:
– Споделяне на нашите чувствата. Да поговорим с други хора за това как се чувстваме. Нашите лимитиращи вярвания са склонни да се нагнетяват, когато са скрити и не се говори за тях.
– Да се съсредоточим върху другите. В случай, че видим някой, който е сам и се чувства неудобно, бихме могли да му зададем въпрос, за да го включим в групата. Докато практикуваме тези наши уменията, ще изградим увереност в собствените си способности.
– Да оценим способностите си. Ако имаме дългогодишни убеждения относно нашата некомпетентност в социални ситуации и ситуации на изпълнение, е необходимо да направим реалистична оценка на способностите си, записвайки нашите постижения и това, в което сме добри, и сравнявайки ги с нашата самооценка.
– Да правим малки стъпки. Не бива да се фокусираме върху това да правим нещата перфектно, а по-скоро да ги правим разумно, добре и възнаграждавайки себе си за предприемане на действия. Например в групов разговор да изкажем нашето мнение или да споделим история за себе си.
– Да поставим под въпрос мислите си. Когато започнем с оценяването на нашите способности и с правенето на малки стъпки, е необходимо да поставим под въпрос дали мислите ни са рационални.
– Да не се сравняваме. Всеки път, когато се сравняваме с другите в социална ситуация, ще открием някаква вина в себе си, която подхранва чувството, че не сме достатъчно сподобни. Вместо това, по време на разговори, трябва да се съсредоточим върху слушането на това, което другият казва. Искрено да се интересуваме и да научим повече.
– Да не се борим с чувствата си, че не принадлежим към дадена общност. Много по-добра идея е да се опитаме да се облегнем на тях и да ги приемем. Едва, когато ги признаем, можем да започнем с разнищването на лимитиращите вярвания, които ни задържат.
Финални думи:
В крайна сметка обаче синдромът на самозванеца не е нищо друго освен усещане. Не бива да му позволяваме да ни спре в преследването на целите ни.
Това усещане понякога може да бъде поразително и силно, но то е само в собствения ни ум.
Има хора, които имат нужда от нас. Те очакват нашия глас, нашия продукт, нашата статия, нашата подкрепа. И никой друг, не може да им ги даде по начина, по който ние самите можем.
📑 В случай, че имате нужда от подкрепа, за да преодолеете синдрома на самозванеца, бихте могли да се свържете с мен на ☎️ +359 884 77 66 или чрез 📧galinakatsarska@gmail.com, за да работим върху целенасоченото премахване на психологическите последствия от него и чувството ви на тревожност.
Разбира се, може да ми изпратите съобщение като попълните формата по-долу 📬