„Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“ е 30-дневно преживяване за хора, които копнеят за нещо повече от „здравей“ и „как си“ – търсят истински срещи, споделен смях и пространство, където могат просто да бъдат себе си.
Това не е просто инициатива. Това е покана.
Покана да влезеш в свят, в който няма нужда да се преструваш, че си „добре“. Свят, в който можеш да се отпуснеш, да играеш забавни игри, да общуваш без напрежение и постепенно – ден след ден – да срещаш нови хора, които също търсят свързаност, но по свой тих и смислен начин.
Това преживяване е за теб, ако:
- често усещаш повече, отколкото показваш;
- си се уморил да бъдеш „силният“ и търсиш място, където да си просто човек;
- вярваш, че някъде там има хора, с които ще се разбирате без излишни думи;
- искаш да преживееш нещо ново – с игри, разговори, усмивки и споделени моменти, които те доближават до хора, с които ти е леко и истински.
Ще се включваш в забавни предизвикателства, ще си говорим онлайн в малки, уютни срещи и накрая – ще се видим на живо и ще отпразнуваме това, което сме създали заедно.
„Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“ не е курс. Не е и място, където трябва да бъдеш позитивен на всяка цена или да споделяш повече, отколкото ти е комфортно.
И със сигурност не е поредната група, в която всеки бърза да даде съвет, без да чуе какво наистина казваш.
Това преживяване е различно – защото тук няма „трябва“.
Има пространство и хора, които не се събират да си решават проблемите, а да бъдат заедно по нов начин.
Може би никога не си бил на място, където някой уважава тишината ти така, както думите ти.
Където можеш просто да участваш – без напрежение, без бързане, без нужда да впечатляваш.
Светът навън често е забързан и повърхностен.
Тук ще си дадем шанс да общуваме и да се забавляваме.
Това е моят отговор ➡️ Да създам пространство, в което не запълваме тишината — а я уважаваме.
Където разговорите са мост между хората.
Ще си кажем:
„Хей, познато ми е. И аз съм минавал оттам.“
И ще се усмихнем. Понякога с думи, понякога само с поглед.
Тук няма нужда от представления.
Не се състезаваме кой е по-уверен, по-остроумен или по-социален.
Ако си тих – добре дошъл.
Ако си забавен – супер, ще се посмеем заедно.
Ако не знаеш кой си точно в момента – пак си на място.
Тук не е нужно да се „вписваш“. Просто да присъстваш.
Да си част от нещо, без да се налага да играеш роля.
Ако ти е омръзнало да гледаш отстрани, и не знаеш как да влезеш в разговора – това е място, където вратата ще бъде леко открехната.
И някой ще те покани вътре – не защото трябва, а защото му е приятно.
Знам, че…
Понякога си сред хора, а пак ти е самотно.
Не защото не искаш да се включиш в техните разговори, а защото просто… не знаеш как.
Стоиш, слушаш, усмихваш се леко и си мислиш:
„Добре, сега е моментът да кажа нещо смислено.“
И… минава моментът.
Понякога си прекалено тих. Или прекалено чувствителен.
И си мислиш:
„Явно това с общуването не ми се отдава като на другите.“
Уморен си от места, където всички си пасват като парчета от пъзел, а ти си някак си от друга кутия.
От разговори, в които усещаш, че не си на една вълна с останалите.
От събития, където „участваш“, но реално си просто фон.
И после влизаш в социалните мрежи — ей така, за усещане, че си част от нещо.
А там те посрещат усмихнати, лъскави, уверени хора с идеални животи и перфектни закуски.
И става още по-самотно.
А ти просто искаш да разговаряш с някой, с когото да си…естествен.
Някой, с когото не е нужно да бъдеш нещо повече от това, което вече си.
Някой, с когото можеш да си кажеш: „Хей, благодаря, че си тук. И че не е нужно да се обяснявам за всичко.“
И все пак, дълбоко в теб, остава онова просто човешко желание:
- някой просто да те попита как си — не от учтивост, а защото наистина му пука.
- да можеш да споделиш… или просто да мълчите заедно, без да е неловко.
Не искаш много.
Искаш нещо съвсем обикновено, което обаче става все по-рядко:
- присъствие, което не те натоварва.
- разговор, в който не се чувстваш като на интервю.
Защо „Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“?
Защото всяка връзка, която създадеш, е като светлина.
Малка, крехка, но достатъчна, за да стопли нечие мълчание. Достатъчна, за да разпръсне тишината в нечий ден.
Понякога едно “Разбирам те” е нечие ново начало.
Понякога една протегната ръка не решава всичко – но прави самотата по-лека.
Понякога тишината между двама души казва повече от хиляди думи. Понякога мълчанието между двама души казва: „Не бързай. Аз съм тук.“
„Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“ е за хората, които:
- не обичат да говорят празни приказки.
- усещат, че нещо липсва, дори когато са сред хора.
❓А ти…
- Случвало ли ти се е да си сред хора и въпреки това да се чувстваш странно сам?
Да говорите, но разговорът да не води никъде?
Да се чудиш дали си достатъчно интересен, за да остане някой до теб за повече от няколко минути?
Ако дори веднъж си си помислил „Да, точно това усещам“ – значи вече знаеш защо създадох това преживяване.
Не е програма за социални умения.
Не е обучение как да бъдеш „по-уверен“ или „по-комуникативен“.
Това е тихо събитие.
Започва с нещо съвсем обикновено – но силно:
Човекът срещу теб вероятно иска същото като теб. И усеща същото.
Затова нека си кажем нещата честно.
Няма по-странна комбинация от тези две чувства:
- силното желание да имаш истински връзки,
и - онзи страх, че ако се покажеш такъв, какъвто си, може и да не бъдеш приет.
И точно между тези две неща — копнеж и страх — ще направим място.
Място, в което не ти се налага да избираш едното за сметка на другото.
Място, в което ще откриеш, че не си сам с това усещане.
Познаваш това усещане:
- Да искаш близост, но да се отдръпваш, когато някой се приближи.
- Да си мечтаеш за разговор, но да се чудиш дали ще намериш думите.
- Да копнееш за място, където наистина принадлежиш – и същевременно да се питаш дали не си прекалено… различен.
❓Какво си казваш?
- „Ами ако кажа нещо глупаво?“
- „Ами ако просто… мълча?“
- „Хората ще разберат, че не съм интересен. Че съм странен. Твърде чувствителен.“
- „Ако се опитам и пак не стане?“
- „Ами ако никой друг не усеща света като мен?“
Тя не се прескача със самочувствие и фрази от книга за личностно развитие.
Не и когато си чувствителен. Не и когато светът ти идва малко в повече.
Тази пропаст се преминава с време. С доверие.
С някой, който просто е там — не за да те поправя, а за да бъде до теб.
„Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“ няма да ти дава стъпки за „успех в общуването“.
Ще бъде до теб, докато ти сам си позволиш да направиш крачка.
Какво е „Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“?
30-дневно онлайн преживяване за хора, които не искат просто да общуват – а да се свържат истински.
Създадено за интровертни, чувствителни и мислещи хора.
Хора, които често се усещат „недостатъчни“ за света, в който живеят.
Всеки ден – малка крачка.
Всяка седмица – ново усещане.
Без изкуствени усмивки. Без клишета като „бъди по-социален“.
Ще откриеш:
- Безопасност, в която не трябва да обясняваш себе си.
- Хора, които разбират, без да питат прекалено.
- Разговори, които не те изтощават, а те приближават.
- Темпо, което не те пришпорва, а те уважава.
Какво ще се промени в теб?
Ще започнеш да усещаш разлика в малките неща:
- няма да се чудиш как звучиш, когато говориш – ще започнеш да заговаряш други хора.
- ще ти бъде по-лесно да се появиш – и да останеш.
- ще забележиш, че когато си автентичен, хората не се отдръпват, а се приближават.
- ще се чувстваш сигурен дори в тишината.
- ще срещнеш хора, които не искат да те променят, а да те разберат.
- ще спреш да си задаваш въпроса: „Нормално ли е, че съм такъв?“
В работата ти:
- ще започнеш да участваш по-спокойно в разговори и срещи.
- ще усещаш, че имаш глас в екипа – не като задължение, а като естествено присъствие.
- ще се отпуснеш в комуникацията с колеги, без да се преструваш.
И най-важното – ще спреш да се чувстваш недостоен или път може би неспособен.
Какво не е „Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“
Това не е фалшиво позитивно пространство, в което се очаква да се усмихваш, когато ти се мълчи.
Тук няма да чуеш реплики като:
👉 „Просто бъди по-позитивен.“
👉 „Всичко е въпрос на нагласа.“
👉 „Излез от зоната си на комфорт.“
Това не е програма с празни обещания.
Няма да ти кажа, че след 7 дни ще си нов човек, ще станеш супер комуникативен или ще си намериш най-добрия приятел.
Но мога да ти обещая това:
Ако си тук 30 дни. Ако си честен със себе си. Ако участваш дори тихо – ще усетиш разлика.
Не в света. В теб самия.
Ще има структура и сигурност. Време за теб.
- Няма да бъдеш „избутан“ от по-гласовити участници.
- Няма да се налага да записваш видеа или да правиш неща, които ти причиняват стягане в гърдите.
Защо тези неща не са част от преживяването?
- Защото не искам да бъдеш още веднъж разочарован.
- Не искам да се откажеш преди да си започнал.
- Не искам да си кажеш: „Може би друг път.“
Аз знам, че „друг път“ няма да има.
Не искам това да бъде поредната програма, която звучи добре, но в която се чувстваш зле.
Затова съм тук – не да ти продам участие. А да ти подам ръка.
Как работи „Предай нататък топлината – подай ръка на друг човек“?
Това не е програма, в която „трябва да наваксаш“ или „да се справяш“.
Това е опитност, в която влизаш със своето темпо – и оставаш със своето сърце.
- 30 дни
- 4 седмици
- прекарваш колкото време искаш
- малки групи, истински разговори, лични мисии
- постоянна подкрепа
- забавни игри
- социализация
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОГРАМАТА
Ще ти разкрия много малка част от съдържанието, а другата ще оставя за да те изненадам приятно!
Предизвикателството ще се провежда онлайн в затворена Facebook група. Надявам се, че в края на програмата ще се запознаем и на живо!
Изграждане на Социални Връзки
Цел на Предизвикателството:
Основната ми цел да създам тази програма е да помогна на хората да осъзнаят, че не са сами в своите предизвикателства, да се свържат с хора със сходни интереси и да изградят смислени взаимоотношения чрез структурирани, базирани на интереси групови взаимодействия. Предизвикателството ще те води през внимателно структурирани, подкрепящи и базирани на интереси групови преживявания, за да комуникираш и да се забавляваш заедно с другите, крачка по крачка.
Ще повдигна завесата и ще ти издам малка част от нещата, през които ще преминем заедно!
🗓️ Седмица 1: Не си сам
(Обещавам – дори и да си убеден в обратното.)
Започваме с едно меко кацане, без фанфари и без „Хайде сега всички да споделим!“
През тази седмица ще ти предложа да се огледаш и да си зададеш няколко въпроса, които може би отдавна дебнат из ъгълчетата на ума ти:
- Какво точно ме спира да общувам?
- Защо „здравей“ понякога ми звучи като квантова физика?
- Кога натискам бутона „Изчезни тихо, без да оставяш следа“?
Ще чуеш истории от хора, които си мислят същото като теб (буквално).
Ще можеш да участваш в дискусии (на този етап писмено)
💡 Няма да ти кажа, че трябва да се промениш, нито ще ти обяснявам как да го направиш. Просто ще ти покажа, че си доста по-готин, отколкото си мислиш.
🗓️ Седмица 2: Намери своето място
Сега, когато вече леко сме си казали „Здрасти“ е време да срещнем много готини хора, с които споделяш общи интереси.
Има ги. Много са. И се чудят дали ги има още като тях.
Ще си избереш група по нещо, което те вълнува:
- хоби,
- професия,
- тема, която те кара да загубиш представа за време,
- или просто нещо, което винаги си искал да споделиш, ама никой не е питал.
Ще се представиш – по своя си начин.
С усмивка, с изречение, с мем, с емотиконка….
💬 Ще започнете разговори, в които никой няма да те пита:
„И какво правиш по принцип?“ (освен ако не искаш да си го кажеш сам).
Вместо това ще си говорим за:
- неща, които ни вълнуват;
- странности, които си мислим, че само ние имаме;
- и въпроси като:
„Ако можеше да си емоция за един ден, коя щеше да бъдеш и защо?“
(Сериозно. Не е в ръководствата за small talk. Но работи.)
Ще откриеш, че дори и да си тих, имаш какво да кажеш.
И че не е нужно да си гръмогласен, за да те чуят.
🗓️ Седмица 3: Задълбочи връзките
(Или: как да общуваш с нови хора, без да ти се потят дланите.)
Дотук вече си установил, че… не си сам. И че има хора, които мислят като теб.
Сега е моментът да поканим тези връзки да станат една идея по-топли.
Ще бъдеш посрещнат – от някого, който те е чакал, без да знае.
И ти също ще посрещнеш – с каквото и както можеш. Засмяно, скромно, тихо, с готина смешка – всичко е добре дошло.
🎯 Ще организираш мини-среща. Само трима души (аз съм един от тях – само за да те подкрепя).
Просто трима души с по едно присъствие и поне една усмивка.
Ще предложиш тема – може да е сериозна, може да е странна, може да е:
- „Кое е онова нещо, което тайничко си похапваш, когато никой не те гледа?“
И ще откриеш нещо важно:
Никой не очаква от теб да си идеален.
И когато другите кимнат, усмихнат се или кажат:
„О, и аз така го усещам“ – ще знаеш, че вече си част от нещо по-голямо.
🗓️ Седмица 4: Предай нататък
(Или: как се оказа, че си станал човекът, който преди си търсел.)
Без фанфари, без сертификати, без „браво, завърши програмата“.
Просто ще погледнеш назад и ще си кажеш:
„О, чакай… аз наистина направих това.“
Неусетно ще осъзнаеш, че вече не си просто участник.
Сега ти си онзи, който може да бъде нечий нов шанс.
И ето, че идва твоят ред:
- Да подадеш ръка на някого. Не като ментор, не като „знам какво правя“, а просто… като човек. Както си мечтаел някой да направи за теб.
- Ще видиш колко си се променил.
- Ще започнеш разговор извън групата – не защото трябва, а защото вече можеш.
- И ще отпразнуваш не края, а началото на новата си история.
Това е една много малка част от преживяването. Ще ви изненадвам всеки ден с останалата част.
Името на инициативата не случайно започва с “Предай нататък“.
Подготвила съм много изненади и полезни неща, свързани с личностното и професионалното развитие за тези от вас, които допринесете с нещо положително и истинско към живота на друг участник в преживяването.
Завинаги ще имаш своя общност – макар и малка, но истинска.
Какво означава това?
Веднъж влезнал в предизвикателството, ще имаш възможността да останеш колкото време пожелаеш (без да плащаш).
Всяка връзка е възможност. Всяка дума е светлина.
Ти можеш да бъдеш нечие ново начало.
🌟 Започваме на 22.04.2025 г. Цената за участие в преживяването е 95 лв, или по-друг начин пресметнато 3,16 лв/ден🌟
НАМЕРИ ТВОИТЕ ИСТИНСКИ ПРИЯТЕЛИ
За мен
Здравей,
Казвам се Галина Кацарска и вече повече от 13 години работя като кариерен консултант и сертифициран НЛП практик.
Аз съм от онези хора, които не само помагат да си намериш посоката в работата, но и в живота, когато се чудиш:
„ОК, ама защо въобще правя всичко това?“
Работя с чувствителни, мислещи, леко уморени от „ти просто трябва да си по-уверен“ хора.
И честно казано – обожавам ги.
През годините съм говорила със стотици души, които уж „държат живота си под контрол“, а вътре се чувстват… леко изгубени.
Всички те споделят едно и също – с различни думи:
„Нямам с кого да си говоря истински.“
Не за времето. Не за уикенда. А за нещата, които наистина ги вълнуват.
Знам от опит, че липсата на свързаност не само натъжава, тя тихо саботира и кариерата:
- съмнение в себе си;
- страх от изява; и
- една постоянна, прилично прикрита умора, която не минава с едно кафе.
Затова вярвам в разговорите без поза. В пространствата, където не трябва да си интересен, за да бъдеш чут.
Ще се радвам да се запознаем! И обещавам – няма да ти казвам да „излезеш от зоната си на комфорт“ (адски изтъркана стана тази фраза вече).
Добър слушател съм, не прекъсвам, не давам непоискани съвети…
С уважение,
Галина Кацарска