Какъв е смисълът на моя живот?

Пътят към щастието и пътят към самия теб

Понякога постигаме целите си, но въпреки това не се чувстваме щастливи. Как да открием собствения си смисъл и да изградим живот, който усещаме като свой?

Животът понякога прилича на луда надпревара с времето, нали?

Планираме, поставяме си цели, използваме приложения, календари и планери. Купуваме красиви тефтери (знам, знам…че за някои от вас е старомодно да се пише върху тефтер), в които записваме задачите си, следим напредъка си и се опитваме да подредим следващите месеци, а понякога и следващите години – 5, 10…

Стремим се да бъдем по-продуктивни, по-организирани и по-успешни. Купуваме десетки книги с надеждата, че ще се научим как да бъдем такива. Гоним срокове, възможности, признание и сигурност. Отмятаме една задача след друга, но списъкът никога не свършва.

…и някъде сред цялата тази динамика тихо се появява един въпрос:

„Какъв е смисълът на моя живот?“

Понякога той идва след разочарование, загуба или неочаквана промяна. Друг път се появява именно когато привидно всичко е наред. Предполагам, че и вие сте имали моменти, в които сте искали да споделите с близък човек, че не се чувствате добре. А той, вместо да ви изслуша, подхвърля: „На теб пък какво ти има?“

Да, имаме работа, дом, семейство и постигнати цели, но въпреки това усещаме, че нещо липсва.

Може би и ти си си задавал този въпрос.

Може би се питаш:

• Това ли е животът, който искам?
• Наистина ли целите, които преследвам са мои?
• Какво ми има? Защо не се чувствам удовлетворен, въпреки че постигнах толкова много?
• Как да бъда истински щастлив?
• Кое е това нещо, което ако постигна или имам ще придаде смисъл на моя живот?

Вероятно повече от всичко ти се иска да намериш отговорите на тези въпроси. Знам, че може да те разочаровам, но никъде не е записана универсална формула за смислен и щастлив живот, която просто да прочетеш и следваш.

Смисълът на твоя живот се изгражда постепенно чрез изборите, отношенията, ценностите, отговорностите и начина, по който ти самият присъстваш в собствения си живот.

Живеем в консуматорско общество, в което сякаш нямаме време за нищо. Нямаме време дори за толкова дълбок въпрос като „Какъв е смисълът на моя живот?“. Затова често се изкушаваме да търсим бързи и кратки отговори. Ето един такъв:

Смисълът на твоя живот е да живееш в съответствие със своите ценности, да използваш способностите си, да изграждаш значими отношения и да допринасяш за нещо, което възприемаш като по-важно от моментното си удобство.

Отговорът не е нито правилен, нито грешен…

Смисълът на твоя живот може да се променя през различните периоди от него. Посоката, която си избрал преди десет години, може вече да не отговаря на човека, който си днес.

В един период смисълът може да бъде свързан с ученето и развитието, а в друг, със създаването на семейство, грижата за близък човек, изграждането на професионален път, възстановяването след труден момент или намирането на смелост да започнеш отначало. Знам, че последното най-вероятно те плаши…

Учат ни, че трябва да открием своята мисия. Аз обаче не мисля, че можем да говорим за една-единствена мисия, валидна завинаги.

Вярвам, че всеки от нас би могъл да открие смисъл в някои от следните неща:

• да бъде човек, на когото може да се разчита;
• да отгледа детето си с любов и уважение;
• да създаде нещо полезно за другите;
• да предаде знанията си;
• да защити важна за него кауза;
• да се грижи за хората, които обича;
• да развива способностите си;
• да премине през труден период, без да изгуби себе си;
• да остави след себе си повече доброта, отколкото е получил.

Нито едно от изброените не звучи като грандиозна житейска мисия. Но всяко от тях може да бъде твоят личен избор, и това е напълно достатъчно.

Защо понякога губим усещането за смисъл?

Усещането за смисъл може да отслабне, когато между живота, който живеем, и живота, който вътрешно желаем, се появи твърде голямо разстояние.

Продължаваме да изпълняваме задълженията си, но вече някак не разбираме защо го правим. Постигаме цели, които не ни носят очакваното удовлетворение. Оставаме в среда, в която не можем да бъдем себе си. Изпълняваме роли, избрани или определени от други хора.

Много често изпитваме вътрешна празнота, когато:

• живеем според чужди очаквания;
• работим единствено заради сигурността или за да получим признание от важни за нас хора (най-често от семейството);
• постоянно сравняваме живота си с живота на другите;
• сме изгубили връзка със собствените си ценности, а може би дори никога не сме ги идентифицирали;
• не използваме способностите си (наречи ги таланти, ако искаш);
• нямаме пространство или не си даваме необходимото време за почивка и размисъл (нали все имаме нещо друго, по-важно, което трябва да направим);
• отношенията ни изискват да се отказваме от себе си. Не допускай тази грешка, защото, ако душата ти е празна, няма какво да дадеш на отсрещната страна;
• отлагаме важна промяна от страх;
• измерваме стойността си единствено чрез резултатите и постиженията си. Още по-страшно е да определяме собствената си стойност според това дали другите я признават.

 

Помисли си: проблемът наистина ли е в това, че животът ти няма смисъл, или в това, че ти си спрял съзнателно да участваш в неговото създаване?

Когато попитаме хората какво искат от живота, много от тях отговарят:

„Искам да бъда успешен.“

По-голямата част от тези хора обаче дори нямат своя собствена дефиниция за успех.

Ако ги изненадаме с въпроса: „Какво означава успехът за теб?“, най-вероятно ще започнат да изброяват част от нещата по-долу:

• повишение;
• висока заплата;
• собствен бизнес;
• дом;
• възможност да пътуват;
• обществено положение;
• спокойствие;
• повече време със семейството;
• свобода сами да определят дневния си ритъм.

Аз обаче бих ти задала друг въпрос: „Според чии разбирания трябва да бъдеш успешен?“

Вероятно поне веднъж си чувал репликата:

• „Учи, за да успееш.“

Може би си чувал и други нейни разновидности:

• „Намери си сигурна работа.“
• „Не рискувай.“
• „Това не е сериозна професия.“
• „След толкова години няма как да започваш отначало.“
• „Какво ще кажат хората?“
• „Трябва вече да си постигнал повече.“
• „На твоята възраст е време да…“

Тези послания често са поднесени под формата на загриженост към нас. Действително могат да са продиктувани от любов. Но дори добронамереният съвет може да ни отдалечи от самите нас, ако го превърнем в сценарий за собствения си живот.

Случва се да правим важни лични и професионални избори, за да отговорим на очакванията на хората около нас. Искаме те да бъдат спокойни и да се гордеят с нас. Повече от всичко се страхуваме се да не ги разочароваме.

Това, което не осъзнаваме, е, че поставяме собствените си желания на второ място. Така можем да изградим живот, който изглежда успешен отвън, но не го усещаме като свой отвътре.

Чуждата дефиниция за успех, която доброволно приемаме, може да се превърне в кафез. А ние, точно в птицата, която иска да полети извън него.

Няма нищо погрешно в желанието за развитие, финансова сигурност или професионално признание. Няма обаче нищо по-мъчително от това да преследваме тези неща, без дори да сме се запитали дали наистина са важни за нас.

Преживявал ли си някоя от следните ситуации?

• Получаваш повишение, но веднага след това установяваш, че новата позиция те отдалечава от работата, която действително обичаш.
• Най-накрая достигаш желания доход, но нямаш времето, енергията или здравето, необходими, за да се радваш на живота си.
• Получаваш одобрение, но усещаш, че хората харесват ролята, която изпълняваш, а не човека, който си.
• Постигаш цел, към която си се стремил с години, но вместо удовлетворение изпитваш празнота и се питаш: „Това ли беше всичко?“
• Избираш сигурна и престижна професия, но с времето осъзнаваш, че никога не си я чувствал като своя.
• Оставаш във връзка, в която вече не се чувстваш обичан и свободен да бъдеш себе си, защото се страхуваш от самотата.
• Оставаш до човек, когото обичаш, въпреки че дълбоко в себе си знаеш, че не си неговият първи избор. Постепенно започваш да се задоволяваш с малкото внимание, което получаваш.

Помисли си: Защо ти самият си избрал конкретната роля?

За един човек успехът е да управлява голяма компания. За друг, да има малък собствен бизнес и контрол върху времето си. За трети, да бъде добър родител. За четвърти, да намери работна среда, в която е уважаван.

Успех може да бъде и смелостта ти да кажеш:

• „Това вече не е моят път.“
• „Имам право да променя решението си.“
• „Не искам повече да плащам тази цена.“
• „Нуждая се от почивка.“
• „Това е пътят, който избирам за себе си.“

Нека те попитам нещо: Какво ще стане, ако избереш себе си?

Не бързай да ми отговаряш с: „Нищо, какво толкова ще стане!“

Обърни се към себе си, но честно. Спомни си моментите, в които си мислил за собствените си желания. Кои от изброените страхове се появиха тогава:

• „Какво ще кажат хората, ако оставя всичко, което съм градил с години?“
• „Кои близки ще разочаровам?“
• „Ще се справя ли без тяхната подкрепа?“
• „Ами ако сгреша?“
• „Ами ако се окаже, че е твърде късно?“

Замислял ли си се какво означават тези страхове?

Краткият отговор е, че промяната, която обмисляш, има значение за теб!

Да избереш себе си, не означава да действаш импулсивно, да пренебрегнеш отговорностите си или да нараняваш другите. Означава да не загърбваш собствените си потребности, ценности и лични граници.

Промяната не е задължително да започне с рязко напускане на работа, раздяла или преобръщане на целия ти живот. Тя може да започне с два честни въпроса:

• „Ако не се страхувах от чуждото мнение, какво бих признал пред себе си?“
• „Колко важно е мнението на другите за мен и защо?“

Да, всички имаме потребност да принадлежим.

Искаме да бъдем приемани, обичани и уважавани. Социалното одобрение не е непременно слабост. То е част от човешката ни природа. Тази наша потребност обаче не бива да управлява живота ни.

Има хора, които непрекъснато ни дават непоискани съвети. Обясняват ни какво трябва да правим, какво не трябва да правим и дори как трябва да мислим.

Често съветите им започват с думите:

• „Ако ме послушаш, няма да сгрешиш.“

Следващия път ги попитай дали могат да ти гарантират живот без грешки.

Запомни: никой не може да поеме отговорност вместо теб за последствията от решенията, които ще определят твоето ежедневие, развитие и вътрешно състояние. Така че е по-добре ти самият да правиш изборите в живота си.

Когато продължително време сме сред хора, които трудно приемат различна гледна точка, постепенно започваме да ограничаваме самите себе си.

Изразяваме мнението си все по-рядко. Също така, споделяме все по-малко,  избягвайки теми, за които знаем, че ще бъдем критикувани. Започваме да стоим на завет, защото там изглежда по-безопасно. Нито слънце ни пече, нито вятър ни духа.

Цената на това привидно спокойствие обаче може да бъде висока.

Отказваме се от собствените си желания, поставяйки под съмнение способностите си. Страхуваме се от отхвърляне и от загубата на усещането за принадлежност.

В тези моменти е необходимо да си зададем още един важен въпрос:

• „Това действително ли е моята среда?“

Коя среда можем да наречем „своя“?

Можем ли да наречем една среда „наша“, ако тя постоянно ни принуждава да се отказваме от мнението, ценностите и индивидуалността си?

Можем ли да се чувстваме на мястото си там, където от нас се очаква повече да мълчим и да се съгласяваме, отколкото да споделяме идеите си и да разгръщаме потенциала си?

Здравата среда не е тази, в която всички мислят еднакво.

Тя е тази, в която различията могат да бъдат изразени без унижение, заплаха или наказание. В нея има място за несъгласие, любопитство, промяна и развитие.

Подходящата за теб среда не изисква да бъдеш по-тих или по-удобен.

Това не означава, че никога няма да срещаш критика. Напротив, конструктивната обратна връзка е необходима. Но има разлика между обратната връзка, която ти помага да се развиваш, и отношението, което те кара да се съмняваш в правото си да бъдеш себе си.

Как да създадеш собствена дефиниция за успех?

Помисли над следните въпроси:

• Как искам да се чувствам в ежедневието си?
• Какво място заемат здравето, спокойствието и свободата в представата ми за успех?
• Кои мои знания и умения искам да използвам по-често?
• От какво имам достатъчно и от какво се нуждая повече?
• В каква среда мога да разгърна потенциала си?
• Каква цена не съм готов да платя?

Докато търсиш своите собствени отговори, обърни внимание, че успехът може да означава също:

• самоуважение;
• свобода да правиш осъзнати избори;
• здрави взаимоотношения;
• работа, която не изисква да предаваш принципите си;
• смелост да промениш посоката;
• способност да почиваш без чувство за вина;
• живот, който не се налага постоянно да напускаш мислено.

Как да бъда щастлив?

Това е един от най-човешките въпроси.

Всички искаме да се чувстваме удовлетворени и да живеем живот, изпълнен с приятни преживявания. Искаме да виждаме мечтите си осъществени. Да чувстваме, че живеем според ценностите си. Да бъдем харесвани, приемани и обичани.

Щастието обаче не е рецепта, която фармацевтът може да изпълни в аптеката. Нито пък е постоянно състояние на радост. Да бъдем щастливи не означава никога да не изпитваме тъга, страх, разочарование, гняв или несигурност.

Щастливият живот е този, в който наред с трудностите има смисъл, свързаност, избор, надежда, принадлежност и моменти на истинско присъствие.

Какво е щастието?

И щастието, точно както успехът, има различно значение за всеки човек.

Нека те попитам: „Как изглежда щастието за теб?“

Предвид всички концепции за щастието, които могат да бъдат открити в интернет пространството, смятам за важно да направя следното уточнение: не е вярно, че външните условия нямат значение (лично мое мнение).

Сигурността, здравето, качеството на отношенията, работната среда и възможността да посрещаме основните си потребности оказват реално влияние върху начина, по който се чувстваме.

Затова не бива да използваме твърдението, че „щастието идва отвътре“, за да обвиняваме човек, който преживява загуба, насилие, бедност, заболяване, самота или продължително изтощение.

Вътрешният ни свят има значение, но значение има и средата, в която живеем.

И да, почти винаги имаме възможност да я сменим…Понякога е просто въпрос на личен избор.

Защо преследването на щастието понякога ни прави нещастни?

Много хора поставят щастието в бъдещето, твърдейки, че ще бъдат щастливи, когато:

• намерят партньор;
• отслабнат;
• спечелят повече пари;
• имат повече свободно време;
• най-после докажат на всички, че могат да се справят с всичко сами.

Щастието не е награда!

Какво правим най-често: постигаме една цел, изпитваме кратко удовлетворение и почти веднага си поставяме следващата.

Ако постоянно преследваш щастието, го поставяш пред себе си. Така рискуваш да пропуснеш онова, което вече съществува в живота ти.

Често си представяме щастието като голямо събитие, след което животът ни ще бъде напълно различен.

В действителност то много по-често се състои от поредица от малки преживявания и решения:

• разговор, в който си бил чут;
• сутрин без бързане;
• работа, която си свършил добре;
• време с любим човек;
• разходка;
• усещането, че си помогнал;
• момент на тишина;
• смелостта да поставиш граница, без да изпитваш вина;
• решението да се погрижиш за здравето си;
• благодарността за нещо, което обикновено приемаш за даденост;
• способността да присъстваш истински там, където се намираш.

Много искам да ти разкажа една притча

“Преди много много години, хората притежавали щастието в изобилие. То било част от живота им, получавали го наготово и на никого не се налагало да се бори за него.

Хората толкова свикнали с него, че спрели да го забелязват и да му се радват. Започнали да се оплакват и да недоволстват. Затова един ден ангелите се събрали и решили да дадат урок на хората. За да усетят липсата на щастието и да започнат да го ценят отново, ангелите решили да го скрият. И то така, че да бъде трудно за намиране.

Оставало да решат къде да го скрият.

Един ангел предложил да го сложат на дъното на океана, друг – на най-високия връх на планината, трети – сред уханните цветя на някоя поляна или на малка горска пътека… някой предложил да го сложат в хляба…Но никое място не им изглеждало достатъчно трудно за намиране.

Тогава един ангел казал: „Нека скрием щастието вътре в човека! Той много рядко поглежда натам…“

Всички се съгласили единодушно!

И така, от древни времена до днес, щастието все още се крие в човека. А той търси ли търси…Търси го в хиляди неща, бори се за него, понякога не успява да го намери през целия си живот. А то стои там, вътре в душата му. И тихичко чака да бъде открито, за да разкрие цялата си прелест.

Има хора, които са се сетили къде да го потърсят. И когато го открият, те знаят, че никога повече не могат да го изгубят. Защото това е единственото истинско и сигурно място на щастието.”

Тази притча не означава, че всичко необходимо вече се намира в нас.

Посланието й е друго: Ако не познаваме себе си, нито едно външно постижение не може да ни каже от какво действително се нуждаем.

Щастието не се открива на едно определено място. То се изгражда чрез начина, по който живеем.

1. Определи какво е важно за теб

Ценностите са принципите, които ни помагат да разбираме как искаме да живеем. Наличието на ценности не означава, че винаги живеем според тях.

Понякога именно неудовлетворението ни показва, че сме се отдалечили от нещо важно за нас.

2. Разграничи своите желания от чуждите очаквания

Попитай се: „Наистина ли искам това, или за мен е важно признанието, което ще получа, ако го постигна?“

Знам, че отговорът на този въпрос може да не ти хареса, но е важен.

3. Обърни внимание на моментите, в които се чувстваш истински жив

• Кога губиш представа за времето?
• Какви дейности ти носят удовлетворение?
• В кои ситуации усещаш, че даваш най-доброто от себе си?
• С кои хора можеш да бъдеш естествен?

Тези моменти съдържат важна информация за твоите способности, интереси и ценности.

4. Инвестирай в отношения, в които можеш да бъдеш себе си

Щастието рядко е изцяло индивидуално преживяване. Нуждаем се от хора, пред които не трябва постоянно да доказваме стойността си. Както и от отношения, в които има взаимност, уважение и доверие.

И не, не е необходимо да сме заобиколени с много хора. Важна е връзката ни с тях.

5. Изгради живот, който съответства на ценностите ти

Не е достатъчно само да знаеш кои са ценностите ти. Необходимо е те да присъстват в действията, които прдприемаш и решенията, които вземаш.

• Ако свободата е важна за теб, къде в живота си имаш право на избор?
• Ако семейството е водеща ценност, отделяш ли реално време за близките си?
• Ако развитието е важно, какво учиш и как се променяш?
• Ако здравето е ценност, как се отнасяш към тялото и възстановяването си?
• Ако честността е важна, можеш ли да бъдеш честен със себе си?

Запомни: ако една ценност, не се изразява чрез действията ти, то тя е само красиво намерение.

6. Спри да измерваш живота си по чуждия часовник

Някой създава семейство рано. Друг, по-късно или никога.

Някой открива професионалната си посока на двадесет. Друг се осмелява да я потърси на четиридесет или петдесет години.

Някой напредва бързо. Друг се нуждае от време, за да се възстанови, да натрупа знания или да изгради увереност.

Чуждият напредък не е доказателство, че ти закъсняваш.

7. Позволи си да спреш

Почивката не е провал.

Понякога успехът означава да разпознаем, че сме объркани или изтощени, да спрем и да си дадем време. Да преразгледаме опорните си точки и нещата, с които сме свикнали. Възможно е част от онова, което ни носи сигурност, едновременно да ни ограничава.

Най-добрият непоискан съвет, който бих могла да ти дам, е да бъдеш себе си.

Но не и да оправдаваш бездействието си с думите: „Аз съм си такъв.“

Да бъдеш себе си означава всеки ден да правиш осъзнати избори, да се развиваш и да живееш в съгласие с онова, което е истински важно за теб.

Ако животът ти има своите пукнатини, няма нужда да ги прикриваш или запълваш с неща, които те карат да се чувстваш нещастен. Те не те правят по-малко стойностен, цялостен или достоен за щастие. Понякога през тях прониква светлината, която ни помага да видим по-ясно кои сме, какво сме преживели и накъде искаме да продължим.

Не е необходимо да бъдеш съвършен. Необходимо е да бъдеш честен със себе си, да се отнасяш с доброта към собствената си история и да не позволяваш на преживяното да определя докъде можеш да стигнеш.

Пукнатините са част от историята ти, но не са нейният край.

Понякога обаче не самите пукнатини ни пречат да продължим напред, а усилието постоянно да ги прикриваме.

Да поддържаш фалшив образ е като да живееш в къща, чиито основи са изградени върху пясък. Отвън тя може да изглежда стабилна и дори впечатляваща. Но всяка буря, всяко предизвикателство и всяка житейска криза разкриват колко несигурни са основите й.

Същото се случва, когато дълго се опитваш да бъдеш човека, когото другите очакват да видят.

Може да изглеждаш уверен, докато вътрешно се съмняваш в себе си. Да показваш, че се справяш, въпреки че си изтощен. Да следваш професионален или житейски път, който получава одобрение, но отдавна не усещаш като свой.

В един момент вече не знаеш къде завършват чуждите очаквания и къде започваш ти.

Поддържаш ли образ, който вече не ти позволява да бъдеш себе си?

Създадох специален ресурс, който ще ти помогне да погледнеш по-дълбоко към този въпрос: „Когато образът, който показваш пред света, вече не съвпада с човека, който си“

В него ще откриеш:

• какво представлява фалшивият образ и защо започваме да го изграждаме;
• кои роли най-често изпълняваме, за да получим приемане и одобрение;
• по какво можеш да разпознаеш вътрешното разминаване;
• защо е толкова трудно да свалим маската, дори когато тя вече ни тежи;
• 18 внимателно подбрани въпроса, които ще ти помогнат да различиш собствените си желания от чуждите очаквания;
• първи стъпки към по-автентични житейски и професионални решения.

Този ресурс няма да ти каже какъв човек трябва да бъдеш. Неговата цел е да ти помогне да се приближиш до отговора на много по-важния въпрос: „Кой съм аз, когато не се опитвам да отговоря на очакванията на всички останали?“

Попълни формата по-долу и ще получиш ресурса на посочения от теб имейл адрес.

Попълването на формата не те ангажира със закупуване на консултация или услуга.

С уважение,

Галина Кацарска