Шестте мислещи шапки

Шестте мислещи шапки е система създадена от Едуард де Боно (мислител, автор, изобретател и консултант).

Използвайки метода, под формата на ролева игра – ние бихме могли да провокираме хората да мислят, извън утвърдените си мисловни схеми.

Цветните шапки се използват като метафори за различните гледни точки. Тези метафори позволяват по-цялостно и по-подробно разграничаване на начините на мислене.

Основният фокус е експериментиране, в което участниците играят роля в интерпретацията на хипотетичен сценарий. Взаимодействието включва спонтанно и реално поведение във въображаема ситуация.

Всички ние сме способни да мислим по всичките шест начина, но повечето от нас „слагат“ една или две шапки, които са най-удобни за носене.

Методът може да се използва както по време на групови работни срещи, така и индивидуално. Целта и в двата случая е да се получи по-задълбочено разбиране върху определен проблем, с което да бъде оптимизиран и процесът по вземане на решения.

Хората от групата слагат символично на главата си първо една от шапките. След като обмислят или изчерпят всички възможности чрез типа мислене, който символизира шапката, те преминават към шапка с нов цвят. Това действие продължава до пълната ротация на всички шест шапки.

Значението на шестте мислещи шапки

 

Черна шапка

Тя е една от най-често използваните шапки в мисленето. Свързва се с логически-негативното.

Чрез този тип мислене, ние си обясняваме нещата по логически път, но обикновено използваме заключенията си за да решим защо нещо няма да стане, защо някаква идея не е добра.

Мислещият с черна шапка обяснява защо едно нещо няма да работи. От него се очаква да изтъкне рисковете, потенциалните проблеми, както и недостатъците на даден проект/решение.

От мислещия се очаква да изтъкне рисковете, опасностите, потенциалните проблеми, както и недостатъците на даден проект.

Обърнете внимание, че мисленето на черната шапка не е спор и никога не бива да бъде възприеман по този начин. То е обективен опит да се нанесат върху картата съответните негативни елементи.

Мисленето на черната шапка не бива да се използва за постигане на удоволствие от отрицанието или за изразяване на негативни предчувствия. Ако искате да изразите свои негативни предчувствия, използвайте червената шапка, а не черната.

Бяла шапка:

Бялото е цветът на неутралното.

Бялата шапка е символ на обективното мислене и е свързана с данните, информацията, въпросите, които изясняват една или друга информация, както и със слушането.

Хората с бялата шапка, са тези, които търсят или дават информация. Мисленето като цяло, в това число и креативното мислене, не е възможно без информация.

Едуард де Боно асоциира бялата шапка с компютър, който предоставя поисканите му данни. При това по неутрален и обективен начин.

Хората, които слагат бялата шапка са хора, които търсят или дават информация. И тъй като креативно мислене и мисленето изобщо не е възможно без информация, бялата шапка е начинът да се дава или събира такава информация.

Мисленето на бялата шапка означава стриктност и яснота. Мислещият в бяло се стреми да бъде колкото се може по-неутрален и обективен.

Червена шапка

Тя се свързва с чувствата и интуицията.

Червената шапка е мисленето в сферата на ирационалното, на интуитивното. На база на събран опит от миналото, но без достатъчно информация и факти.

Тази шапка легитимира чувствата и усещането като важна част от мисленето.

Когато мислещият използва червената шапка, той не бива да прави опити да оправдава изразените си чувства или да търси логическа обосновка за тях.

Понякога ние не можем да сме сигурни в едно или друго наше действие, но вътрешно усещаме, че знаем какво е нужно да направим.

Червената шапка дава израз на вътрешното ни чувство. Тя позволява на мислещия да изследва вътрешното усещане на другите.

Когато мислещият използва червената шапка, той никога не трябва да прави опити да оправдава изразените си чувства или да търси логическа обосновка за тях.

Жълта шапка

Тя е логическото-позитивно мислене. Жълтото е символ на слънцето. То е повод за оптимизъм и за надежда в бъдещето. Хората, които носят жълтата шапка вземат решения – кои възможности и алтернативи за работа биха били перспективни.

При жълтите шапки фокусът е във възможните положителни резултати.

Мисленето тук проучва за наличието на ценен потенциал и на възможни ползи. След това намира логическата обосновка на този потенциал.

С него са свързани конкретните предложения и препоръки. Освен това мисленето на жълтата шапка стимулира действията и осъществяването на нещата. Основната цел е ефективността.

Зелена шапка

Тя е шапката на креативността и творческото мислене. Хората, които си слагат зелени шапки са хора, които търсят нови идеи, опитват се да откриват нови възможности, използват методи за насърчаване на креативността, търсят нови алтернативи.

Едуард де Боно насърчава хората, които носят зелени шапки, да не се отчайват, ако си имат работа с влиятелни хора с черни шапки, а да се опитват да им предложат да мислят креативно, поне за миг.

Пример: “До сега говорихме как тази идея няма да се получи. Нека отделим малко време и се опитаме да бъдем креативни, т.е. нека да сложим зелените шапки”.

Синя шапка

Тя е онзи начин на мислене и поведение, при който ситуацията се контролира според обстоятелствата.

Ако дискусиите в един екип например стигат до задънена улица, човекът със синя шапка ще е този, който ще насочи хората към кратка брейнсторминг сесия (да сложат зелената шапка), към събиране на повече информация чрез бялата шапка.

Мислещият със синя шапка наблюдава протичащия процес на мислене. Той режисира стъпките, но и използва критично мислене, като обръща внимание – какво се получава.

Освен да обобщава от време на време какво е постигнато до момента, синята шапка има за задача да формулира окончателните заключения.

Финални думи:

Методът “Шестте мислещи шапки” е средство за търсене на най-добрите решения от различни страни и гледни точки.

Чрез него, бихме могли в една групова дискусия да намерим множество начини на мислене, без да доминира обичайното или типично мислене.

Шестте мислещи шапки включват мислене, основано на факти, но също така и на чувства, на критика, на оптимизъм, на творчество.

Надявам се публикацията да Ви е била полезна!